*

Трептят неизговорените думи, 

а в мен поникват хиляди кокичета. 

Изгубваме се в чувства пълнолунни – 

обичаме, обичаме, обичаме. 

Любови златострунни ни откриват,

но колко ли от тях са истински?

Невидимото в дните ни се слива

с каквото е останало след птиците.