неделя, 21 май 2017 г.

Безшумно стихотворение

Нищо не ми е останало, 
нищо не ми е отнето. 
Може би няма пристанища 
в светлата част на сърцето. 

Може би трябва да свикваме 
с тази нелепа безшумност. 
Нежност, заключена в снимките. 
Още ли вярваме в чудо? 

Има ли смисъл, напразно ли 
спорим за грешки и рани?   
Трябва ли всичко да казваме? 
Трябва ли да се забравим? 

Няма коментари: