неделя, 7 май 2017 г.

Близо, близо...

Нощта изплита своя тих пашкул, 
какъв ли ден ме чака? 
Не съм те чула, ти не си ме чул. 
Какъв ти край, какво начало? 

Безсилни сме да заличим 
и цветове, и липси. 
Нещата, за които все мълчим, 
са близо, близо, близо. 

Натрупаната в нас любов, 
е знак, че сме живели. 
Огромността на земното кълбо  
не е причина да не се намерим. 

Няма коментари: