четвъртък, 30 март 2017 г.

*

Незнайни пътища в сърцето, 
не ме изпращай със тъга. 
Изтичат дадено и взето 
като река, като река.  

Но все остава нещичко да тлее 
в наглед пустинния пейзаж. 
Това, с което ще се слеем, 
не е мираж, не е мираж. 

Събирам във едно кокиче 
нещата, свързани със мен.  
И все едно, че ме обичаш, 
но не за ден, но не за ден. 

Няма коментари: