неделя, 12 март 2017 г.

Вселенско

Къде съм аз, къде си ти, къде са всички? 
В коя посока да вървим? 
След сто живата пак ли ще обичам 
цвета на пролетните дни? 

С един се срещам, с други се сбогувам.  
Мълча под чужди дъждове. 
И все строя убежища от думи.  
Не можеш да се доближиш до мен. 

През думите ще чуваш гласовете 
на птиците от моя свят. 
В основата на всичко е сърцето, 
на целия вселенски необят. 

Няма коментари: