петък, 3 март 2017 г.

Нетрайно

Повтарям припева на дните, 
нетрайни думи викат пролетта. 
Добре познавам низините, 
от мисълта остава ли следа? 

Случайно или неслучайно 
ни сполетя такъв обрат? 
Не се боя, не те очаквам. 
Едва ли ще сме същите след март. 

Какво в душите си посяхме, 
че трябваше да се отдалечим 
един от друг? И спряхме 
да вярваме, че можем да летим. 

Повтарям припева омаен –
не съм сама, не съм сама... 
И де да беше сън нетраен 
това, че съм далече от дома. 

Няма коментари: