събота, 7 януари 2017 г.

Не по ноти

Колко светлина изтече, 
колко звезден прах. 
Помня ритъма сърдечен 
на предишен страх. 

Помня думите горещи, 
после дългите мъгли. 
Много оправдани грешки. 
Край, удавен във сълзи. 

Нищо никога не е по ноти 
и току се срутва с гръм 
изграденото в живота. 
Все едно било е сън. 


Няма коментари: