сряда, 21 декември 2016 г.

Зимно слънцестоене

Звезден прах по стрелките. 
Опашата мечта. 
Светлините са скрити 
в много малки неща. 

Непозната далечност 
ме зове ли, зове... 
Може пак да те срещна, 
или може би – не... 

Като ехо от мисъл 
за звънливи листа, 
утаява се в ниското 
и топи се страстта. 

И отричаме всички 
сто причини за бряг.  
А глаголът обичам 
е затрупан със сняг. 


1 коментар:

Анонимен каза...

прекрасно....