вторник, 8 ноември 2016 г.

*

Есента се разпада 
на хиляда неща. 
На съвсем непознати 
редове на дъжда.

На тирета, на точки, 
на забравени дни, 
на сълзи, на отсрочки 
и на морски вълни.  

На изгубени битки, 
на въпроси към мен. 
На фалшиви усмивки, 
на които си в плен. 

На започнати плетки, 
опашати звезди. 
На бои и на четки, 
гласове и везни. 

На среднощни куплети, 
на писма и листа. 
На платено и взето, 
силуети, лица. 

И не аз, (аз съм цяла 
насред тази мечта),  
есента се разпада 
на хиляда неща. 

Няма коментари: