понеделник, 31 октомври 2016 г.

*

На хиляда годишна вода съм в съня. 
И съм тук, и ме няма. 
Неповикани радости нейде звънят 
насред есен голяма. 

Колко дъжд е валял, колко дъжд предстои. 
И си никой, и някой. 
Остави си тъгата във този мой стих 
и избягай, избягай. 

Няма коментари: