понеделник, 3 октомври 2016 г.

Нетрайности

Затворено следобично пространство. 
Нетрайно слънце насред есента. 
Душата с падащи листа се сраства, 
върти се около несъществуващи неща. 

А може би не означава нищо 
това, което се опитваме да разделим. 
Изпуснати са огнените нишки 
и се разплитат чувствата, нали? 

Вълните се обръщат и ехтят прибои. 
Но всеки управлява своя сал. 
Защото моята тъга е само моя, 
ти в твоята си също сам. 

Няма коментари: