понеделник, 24 октомври 2016 г.

Есенно стихотворение

Прощални влакове разнасят 
причините за дълъг път. 
Заложници на думи и украси.  
Доверия с прозрачна плът. 

Не трябва ли да се изрони 
докрай натрупаното в мен? 
Изтича безвъзвратно срокът. 
По въздуха - листо от клен. 

Нещата винаги са поправими, 
освен когато може би не са. 
Повтаряме неутолимо, 
каквото сме си казали насън. 

Повярвали във есенните феи, 
дори не ни е нужен сал. 
Сърцето накъдето ни отвее, 
а после пътят ще ни води сам. 


Няма коментари: