четвъртък, 15 септември 2016 г.

Есенни сърца

Дълги аромати на следлято, 
улиците нямат край. 
Всичко непростимо се е сляло 
в празнотата между ад и рай. 

Стават непонятни цветовете  
насред сив циклон. 
Щом към минали неща погледна,  
нямам дом. 

Притоци на синя безтегловност, 
аз ли съм това? 
Есенни сърца, листа и клони, 
крехка е човешката кора. 

Няма коментари: