сряда, 6 април 2016 г.

* * *

Поискай да е пролет този стих, 
и той ще бъде, той ще бъде. 
Това, което казвам, че изтрих, 
е стъпканата част на пътя. 

Така не сме разбирали брега, 
че сме се давели на сухо. 
До вчера бяхме други, но сега 
се влюбваме във всяко утро. 

Ще се разминем, без да си разбрал, 
че срещите са ни потребни. 
А колко ли живота си вървял 
към мен и аз – към тебе. 

Няма коментари: