неделя, 17 април 2016 г.

Днес така

Сякаш съм до коленете в слънце 
и не съм изгаряла преди. 
Сякаш нещо хубаво ме търси. 
Много дни живеят във един. 

Сякаш пролетта започва 
някак си от мойте рамене. 
Сякаш се обичаме нарочно 
в ъгъла на този хубав ден.  

Сякаш и април не е съгласен, 
с теб да сме невидими сега. 
Сякаш сме на друго място, 
в приказка, но без тъга. 

Ти ли ме целуна по косата, 
че изчезна дългият ми мрак. 
Тъй се е разлистила липата, 
сякаш няма нищо с тъжен край. 


Няма коментари: