понеделник, 11 април 2016 г.

* * *

Отломки от невидима разруха 
са думите, които пиша. 
След тътен сетивата ми са глухи.  
През точки на калинка дишам. 
Неделя, пълна с пролет 
и с люлякови аромати. 
Животът ни отрежда роли  
на влюбени, на непознати... 

Олекваме с каквото ни е взето. 
Природни някакви баланси. 
Да имаше език сърцето,  
да изговори болка, страсти... 
А то мълчи, брои наум със мене 
нещата, от които се отричам. 
След всяка маргаритка съм спасена – 
обича ме, обича ме, обича... 

Няма коментари: