сряда, 23 март 2016 г.

*

Не трябваше ли да сме други 
след толкова преодолени зими? 
А все така се губим, губим 
в представата, че нас ни има. 
Че може би сега сме вечни, 
защото времето е разтегливо. 
Повтарят се раздели, срещи 
и шеметно се сливат. 
Пътеките са омотана прежда. 
И все грешим. И все се учим. 
И все така е неизбежно 
това, което ще се случи. 

Няма коментари: