понеделник, 21 март 2016 г.

На Ирена

През болката на моя сън 
минават твоите елени. 
Не си ме търсила. И аз не съм. 
Но всичко е отдавна подредено. 
Това, което е обсипано със сняг, 
ще изсветлее безвъзвратно. 
Не искам стъклен похлупак, 
за безвъздушни полети е рано. 

През дългите мъгли на моя сън 
прелитат птиците на твойто лято. 
И ти ли чуваш утринния звън
на нещо, още неизпято? 
И ти ли си със шарено сърце, 
напук на сивотата? 
И думите, и тишината с теб 
ми пълнят самотата.  

Няма коментари: