понеделник, 14 март 2016 г.

*

Светът е като нарисуван, 
със още неизсъхнали бои. 
Безумен дъжд, безумен.  
Какво ли още предстои? 

Докато кажем, че сега е рано, 
мигът е вече отлетял. 
Каквото с тебе сме събрали, 
едва ли някой е видял. 

Дъждът е твой и мой по равно, 
дори когато не вали. 
Притихват старите ни рани. 
Не ни боли, не ни боли... 

Не си говорим за раздяла. 
На облаците кой е господар? 
Прегряват гласовете ни до бяло.
Дъждът ще потуши ли тоз пожар? 

Няма коментари: