четвъртък, 10 март 2016 г.

* * *

"Но казвайте, че ви боли от времето, 
когато ви боли от самота..."
Калин Донков 

А само колко цветове 
минават през нощта и се изгубват. 
Душата няма брегове, 
в които самотата се лекува. 
По гънките на дрехите остава прах 
от лунни мигове и звездопади. 
Светът е друг след онзи мрак, 
във който всеки е попадал. 
Неписан някакъв закон – 
каквото преживееш, е безсмъртно. 
Но времето решава, кой 
остава с теб и кой си тръгва. 
Дъждът вали и тук, и там. 
И все по-чисто става, все по-пусто. 
А колко цветове минават през нощта 
и колко премълчани чувства...  

Няма коментари: