петък, 5 февруари 2016 г.

* * *

Думи за обратно виждане. 
Чувства огледални. 
Толкова любов сме вдишали... 
Колкото сме дали.  

Кой ни пази всички сънища? 
Рибите ли неми? 
Как да си останем същите? 
Всичко се променя. 

Пролетно стихотворение  
в пазвата на птица. 
Кой е сътворил червеното, 
думата за близост? 

Тръгва ли се безболезнено  
или все е рано? 
Обич и тъга са смесени, 
но дали поравно? 
 
Нещо все е премълчавано – 
дума, болка, среща. 
Другото се слива с чайките, 
другото е нежност. 

Няма коментари: