понеделник, 22 февруари 2016 г.

*

Небето слиза в зимните си къщи. 
Оттук нататък времето е сняг. 
Ще свърши този сън, ще свърши, 
а в другия ще сме щастливи пак. 

Което преминава през сърцето, 
е истинско единствено за мен. 
Не са поравно дадено и взето, 
но може би така е най-добре. 

Без мерки, без измерени пространства. 
Напълно безвъзмездни добрини. 
Очакванията ни са напразни – 
не можем нищичко да променим. 

Светът е подреден отдавна 
и ще се случи всяка дума, всеки звук. 
Това, с което аз се разминавам, 
е истинско за някой друг. 

Няма коментари: