четвъртък, 28 януари 2016 г.

* * *

В задблоковите си пространства 
денят се учи да е тих. 
Тъгата с думите се сраства 
в един неизговорен стих.

Представяш си ме като лято, 
но аз не съм, но аз не съм. 
Приличам на разпръснало се ято, 
или на нечий зимен сън. 

Живея в думата "прегръщам". 
Под камък ли е всяко зло? 
Все нещо премълчано ни завръща 
в уж прежалимото гнездо. 

От гледна точка на душата
светът е лавандулово-зелен. 
Ако разбира се, изключим факта, 
че всеки, всеки е ранен. 

Няма коментари: