понеделник, 25 януари 2016 г.

Плавно преливане

Прибави ме към жълтия цвят! 
Не оставяй гласа ми на вятъра. 
Сънен облак. Снежинки летят. 
Някой пак си е тръгнал от някого. 

Някой пак е достигнал ръба 
и усеща небе между пръстите. 
Между няколко димни кълба 
си поемаме въздух и бързаме  

да си кажем, какво ни тежи.  
Да натрупаме сто оправдания,   
под претекста, че всеки греши. 
И че зимата всъщност е граница 

между мене и другия свят. 
И тъга, и любов – всичко слято е. 
Прибави ме към жълтия цвят! 
Много малко остава до лятото. 

Няма коментари: