събота, 9 януари 2016 г.

Преодолимости

Накъде сме се запътили, не знам, 
но е важна всяка крачка. 
Въпреки, че в мрака си е всеки сам, 
и за чужда болка плачем. 

И протягаме ръце един към друг. 
Всичко ли ще си разкажем? 
Има зимно лято, има летен студ. 
Няма нищо маловажно. 

По високите места на всяка скръб 
има въздух, има слънце. 
Някой ти е без причина много скъп, 
друг за тебе рози къса. 

И дълбаем тъмнината със длето. 
Никой мрак не е безкраен. 
С приказки е пълно моето палто. 
Вярваш или не, така е. 

2 коментара:

ремонтиране на пожарогасители каза...

Много нежно стихотворение! Особено ми хареса края- обнадеждаващ! Продължавайте! :)

Селвер каза...

Благодаря! :)