четвъртък, 31 декември 2015 г.

Път

Не са виновни зимните ми думи 
за липсата на топлина. 
Неизговореното помежду ни 
е повече от планина. 

А пропиляното е пропиляно 
и няма връщане назад. 
Въпрос на обич, казват. И на лято. 
А е въпрос на страх. 

На страх от по-дълбоки бездни. 
И страх от самота. 
И страх, че всичко днешно ще изчезне 
зад някоя врата. 

Че ще забравим онова, което 
не сме успели да спасим. 
Че няма да се побере в сърцето 
раздялата и краят син. 

И мисля, любовта е много важна, 
но определящ е страхът. 
А може би греша, но няма страшно. 
Защото грешките са също път. 

Няма коментари: