петък, 11 декември 2015 г.

Резонанс

Каква по-дълга дума от тъга. 
Каква по-звездна дума от обичам.  
Когато си затрупан от снега, 
сърцето губи свойта акустичност. 

Животът е въртене около оста 
и ни остава все по-малко време. 
Една ръка посява самота 
в стихотворението ми зелено. 

Отдавна сме си казали това, 
което утре може нищо да не значи. 
За липсите и непосилния товар 
отдавна вече хората не плачат. 

А думите ми, знам, ще разбереш, 
каквото и да означават.  
Но можеш ли да прочетеш 
и болката, която премълчавам?  
 

Няма коментари: