събота, 7 ноември 2015 г.

*

Ноември пълни процепите с вятър. 
Невидими слънца нашир и длъж.  
Душата ми е лястовиче ято.
Не мога да те чуя в този дъжд.

Каквото имахме, е отлетяло. 
Морето в мен е свито на кълбо. 
Най-трудно се говори за раздяла. 
Най-лесно се умира за любов. 

Няма коментари: