понеделник, 30 ноември 2015 г.

Минават есени през мен

Очите ти са най-далечна гара. 
Минават есени през мен. 
От дълго взиране във нещо старо, 
не си ли изморен? 
Освен това, което е в сърцето, 
нещата са на самотек. 
Когато дълго мислиш за морето, 
то става част от теб. 
В сънливи междублокови пространства 
ноември вече е без плът. 
Не вярваш ли, че с думите се сраствам
понякога. И ставам път. 

Няма коментари: