събота, 21 ноември 2015 г.

През липово листо

В недрата са бездънните ни тайни. 
Изгубваме се в чужди гласове. 
Нетрайното е още по-нетрайно. 
Летят минути, часове. 
Минавам през ноември и съм друга, 
не вдигам много шум. 
По въздуха – следа от дума, 
изречена наум. 
И все ще изтече вината 
през сито на илюзия, през стон, 
през сянката на друг разплакан, 
през дума или липово листо. 

Няма коментари: