четвъртък, 19 ноември 2015 г.

Солено

Неясни очертания на вторник, 
сърцето си оставих в послепис. 
Не слагайте на думите намордник. 
На думите им трябва празен лист. 
На думите им трябват още думи. 
А на човека – друг човек 
и нещо топло помежду им, 
топящо всички снегове.  
Неясни чувства и представи. 
Метафори от плът и кръв. 
Смъртта е част от всички стаи. 
Животът просто е такъв. 
Сълза, извираща от нещо старо. 
Солена тишина без брод. 
От себе си какво да ви оставя, 
освен любов? Освен любов. 

Няма коментари: