неделя, 15 ноември 2015 г.

Раирано

От сянката изтича друга сянка. 
В стихотворение се скрих. 
В раираните прерии на мрака 
не е ли самотата вик? 

Не е  ли утрото отправна точка? 
Не си ли ти вселенски гост?
Не е случайно, всичко е нарочно. 
Ръка е синоним на мост. 

За всичката, за всичката забрава 
не си простих, не си простих. 
Перо от нощна птица ли ми трябва, 
за да довърша този стих? 

По-верен път от любовта не зная. 
И по-далечно място от "живях". 
Във стаята за думи – още стаи, 
а в тишината – още тишина. 

Няма коментари: