четвъртък, 12 ноември 2015 г.

А трябваше да е стихотворение със роза

Хартиени пристанища и къщи, 
пресипнали гърла. 
Заблуда ли е крехката ни същност 
и тънката мъгла? 

Във нотната тетрадка на сърцето 
върлува есента. 
На точки е тъгата на полето, 
не гледайте натам. 

А точките са ягодови семки, 
а не от химикал. 
От всяка песен става ли пътека? 
Не всичко си видял. 

И знам, че повечето ми въпроси 
със мен ще изгорят. 
На чувствата сме в плен във този
материален свят. 

Забравих да добавя жълта роза 
в последния куплет. 
Без рози стиховете ми какво са? 
Като любов без теб...  


Няма коментари: