вторник, 10 ноември 2015 г.

Без компас

Пространствата са вече зазимени, 
сърцата ни са пак сърца. 
В следата от изгубени елени 
е капнала сълза. 

Различни сме, макар едни и същи. 
Еднакъв огън ни гори,  
запраща ни далеч и ни завръща. 
Различно ни боли. 

Което още с теб не сме видели, 
е вече тръгнало към нас. 
Пътеката сама ще ни намери,
дори и без компас. 

И всеки носи своята вселена, 
тъгата си и цялата любов.  
Морето, хоризонтите зелени
и своя бог. 

Няма коментари: