неделя, 1 ноември 2015 г.

* * *

Есен по върха на клоните, 
вечер с вкус на валидол. 
Край ли са, начало ли пероните? 
Някои отсъствия са дом. 
Как да отречем умората? 
Нужни са ни нови ходила.  
Колкото е трудно с корени, 
толкова е трудно и с крила. 
Много ветропоказатели, 
малко ветрове. 
Моля, не надничайте в душата ми, 
аз съм облак, не море. 

Нито ще зараснат раните, 
нито с теб ще сме река. 
Уж сме заедно, а има граница. 
Уж е есен, а пък то... тъга.  

Няма коментари: