петък, 23 октомври 2015 г.

Нямаш нищо

Колкото едно протягане, 
безпричинна доброта,  
колкото мълчим понякога, 
толкова е любовта. 

Всеки сам избира спирките, 
всеки сам си е среда. 
Себе си едва разбираме, 
как да разберем света? 

Търсим се и се намираме, 
трудното е след това. 
Бъдеще, сегашно, минало – 
жизненият ми овал. 

Колко е едно сбогуване? 
Приказка с изтекъл срок. 
Колкото камбани чуваме,  
колкото единствен скок. 

Имаш думи, лист за писане. 
По̀ си лек и от перце. 
Нямаш нищо – като птиците. 
Дом си за едно сърце. 

Няма коментари: