четвъртък, 22 октомври 2015 г.

* * *

Замръзнаха последните куплети 
и никой не пристига. 
Отнетото – завинаги отнето. 
Отвиквай, забрави го! 

Сами по себе си не значим нищо, 
ако не е душата. 
Каквото всяка вечер ни разнищва, 
е огън и е жажда. 

Умората е колкото морето, 
след чайките е тихо. 
Не сме си казали това, което 
го има, но не стига. 

Че времето не може да лекува, 
е повече от ясно. 
На тъмно чудеса не съществуват. 
Ще търся светло място. 


Няма коментари: