вторник, 20 октомври 2015 г.

Едва ли

Зелено хвърчило пресича деня ми. 
Октомври е жълт лабиринт. 
От дълго мълчание с теб сме пияни. 
Забравям какви сме били. 

Защото брегът е далече, далече, 
си правя от думите бряг. 
Студено е, паля кибритени клечки, 
да топля надеждите с тях. 

И дума по дума, сърцето олеква. 
Но кой да ни каже сега, 
че пак ще се губи човекът в човека, 
дори след хиляда лета. 

Ще има морета, ще има пътеки, 
не знам докъде, докога.  
И пак ще се влюбва човекът в човека, 
но ние едва ли ще знаем това. 


Няма коментари: