сряда, 14 октомври 2015 г.

Под дъжда

Любовта трае... колкото толкова. 
И животът така. 
Под дъжда е невидима болката.  
Необятна тъга. 

Под дървото на моите есени 
листопадът е друг. 
Тишина и опадали кестени. 
Нито звук, нито звук.  

Колко дълга е думата "никога". 
Кой е крив, кой е прав. 
Само стихове, стихове, стихове. 
Нямат край, нямат край. 

Поотделно се спускаме в ниското – 
неизбежен рефрен. 
После дългата, дългата приказка 
продължава без мен.

Няма коментари: