петък, 2 октомври 2015 г.

Рози

Не си представях розите без теб. 
И себе си не си представях. 
От сянката на сънено дете 
се уча да съм светлина и вятър. 

Октомври не разбира от крила. 
Не ми ли вярваш, че е сън сърцето? 
Била ли съм или не съм била,  
преди да ме преобрази морето? 

Изтича всичко – панта рей.
Изтича всичко, нищо не остава. 
И само бездните са кей, 
където всеки нещо разтоварва. 

Не си представях розите без теб. 
Не зная, кораби ли бяхме вчера. 
От думите си построих предел, 
докосне ли го някой, ще изчезна. 


Няма коментари: