сряда, 9 септември 2015 г.

* * *

                             "От празни думи ме болят очите..." 
                                                     Петранка Божкова 


Дали ще заприличаме на лунни паяци, 
оплетени във собствената си окръжност? 
По паяжинните ни отпечатъци 
светът след нас ще знае, колко тъжни 
са буквите на днешните ни радости. 
И че е все едно, какво си имал, 
и все едно, какво ти е откраднато. 
Че всяка самота е поносима, 
но само ако си навътре в лятото. 
И само ако си навътре в думите.   
Но толкова, че да се вижда всякога 
прозорецът към другите. 
Гърлата ни болят от премълчани истини. 
От викане наум болят гърлата. 
От празни хора ни болят зениците. 
И се пропуква есенната ни позлата. 

Няма коментари: