понеделник, 7 септември 2015 г.

*

Есенни дълбочини и улици 
в иначе забързания град. 
Тихо се целуват две приумици. 
Кой ли вятър ги събра?  
Има ли защо да ги отричаме, 
щом сърцата им са пак сърца?  
Полетът наум е пак обичане.  
Болката наум е пак сълза.  
Вечно спорим, кой е повече. 
Вечно не разбираме снега. 
Първо си поставяме оковите, 
после ненавиждаме врага. 
Есенни лица и музика. 
Облаци в небесния атлас. 
Облаци ли? Не, това са устните 
на обичалите преди нас. 

Няма коментари: