неделя, 6 септември 2015 г.

*

Докрай не се обича никога. 
Моретата мълчат на свой език. 
Разпада се на малки фигури 
един съвсем случаен стих. 
Но трябва ли сърце, не трябва ли?  
Каквото си събрал, раздай!  
Не ме е страх, че свършва лятото, 
защото е начало всеки край. 
Докрай не се обича никога, 
дори да съществува край. 
Където съм посяла стихове, 
ще бъде книжният ми рай. 

Няма коментари: