петък, 4 септември 2015 г.

* * *

Когато си говорим за море, 
душите стават сини.  
Единият от нас ще разбере, 
че всичко е простимо. 

Че всичко е въпрос на топлина, 
на близост и на котви.  
От много обич в нашите дъна 
е станал друг животът. 

Защото си говорим за море, 
студът е тъй невидим. 
Във думите дали ще поберем 
безбрежността на дните? 

Дали ще си намери нова плът 
сърцето изгоряло? 
Морето може ли да бъде път 
без край и без начало? 


Няма коментари: