вторник, 29 септември 2015 г.

*

Нещо свети в стъклените къщи. 
Всичко се обръща изведнъж. 
Днес си тръгвам, утре се завръщам. 
Промеждутъците – пълни с дъжд.  

Изтъняват свързващите нишки. 
Днес съм с тебе, утре съм без теб. 
Трябва всичко синьо да изпиша, 
даже никой да не прочете. 

Белезите могат да говорят, 
само най-дълбоките мълчат. 
Лутам се из книжни коридори. 
Днешните ми смърти утре не личат. 

Светят думи в стъклените къщи. 
Някой с някого е сам. 
Някой с някого е тъжен. 
Днес ме има. Утре ли? Не знам. 

Няма коментари: