понеделник, 28 септември 2015 г.

Преспи

Високи сенки – колкото небе. 
Дори не се опитвам да ги стигна. 
Защо е трудно да ме разбере
това, с което няма как да свикна. 

Високи преспи в нечие сърце. 
И някакъв прозорец за начало. 
Делят ни пропасти със теб.  
Светът е друг, погледнат през ключалка.  

Каква по-тиха дума от "обичам". 
Каква по-синя дума от "море". 
Каквото сме си казали, е всичко, 
което можехме да си дадем. 

В какво сме вярвали? Не зная. 
Изтече всичко, за което мога да простя. 
Какво не му разбирате на края? 
Напомня на звука от падаща звезда. 

Няма коментари: