петък, 18 септември 2015 г.

Много далече

Под дума за ябълка спи любовта. 
Посока за връщане няма открита. 
Внезапно пропадат вагони в нощта. 
Къде ми е лятото, питам. 
След всяка преструвка си по-непознат. 
Не ми ли разбираш солените думи? 
Сусамени къщички в този мой свят. 
Разпадат се, щом ги целуна. 
От някаква снимка изпада перо. 
Но старите чувства ще станат ли нови? 
Не се оправдавай, хвани се за нещо добро, 
така и така сме виновни. 
А някога вярвахме сляпо в чудати неща, 
но други са думите вече.  
Ще тръгвам. Догаря, каквото ми бе обещал. 
Коя е посоката, водеща много далече? 



Няма коментари: