сряда, 16 септември 2015 г.

* * *

Септември не може да свърши така – 
преди да си кажем, какво ни убива. 
Очите изтичат, подобно тъга 
и сливат цвета си със нещо любимо.  
Не помня последната дума за бряг. 
Не помня къде се разминахме с тебе. 
В каквото повярвахме, вече е прах. 
А другото просто е друга потребност. 
След всяка целувка светът е крилат. 
Да можеше думата "жар" да ме стопли. 
Не падам, държа се за две хвърчила. 
Добре, че последната дума е "обич". 

Няма коментари: