неделя, 13 септември 2015 г.

* * *

Във лятото на думите са само птици. 
Започвам всяка сутрин отначало. 
Светът съблича всичките си летни ризи. 
Септември няма край, къде да те очаквам? 
Неназовимото в сърцата е лилаво. 
Не може всичко синьо да се изговори. 
Оранжевото в низините ни е лава, 
но не това е, във което си затворен. 

Светът е повече, отколкото си мисля. 
Смалява ни това, което ни прегръща. 
От бялото на думите отлитат ято птици. 
Повтарям си зеленото, за да не свърши. 


Няма коментари: