четвъртък, 3 септември 2015 г.

(летни краткомислия)

И знам, че първо ще си тръгне лятото. 
Септември ще е мокър и сънлив. 
Ще ни опиват есенните ягоди, 
за да забравим, колко сме сами. 


*
Дъждът сега е само сън в косите 
и прошки в неизпратени писма. 
От много лято станах по-красива. 
От много хора станах по-сама. 


*
​Не си мисли, че само аз съм тук. 
Наоколо са всичките ми демони. 
Животът ми е тръгване на юг. ​
​Каква да бъда? Бяла ли, зелена ли?​


Напразно се опитвам да си спомня 
морето с вчерашните му вълни. 
Дете ли бях, така ли ми се стори? 
Върни ме там! Върни ме там! Върни! 


*
Разпръсквам тишината произволно. 
Струи мелодия през нощните стени. 
Какво като безпаметно се рони 
вселената ми? Всеки е раним. 


Дърветата приличат на играчки 
в страната на далечните неща. 
Но надали ще мога да заплача, 
преди съвсем да се изгубя там. 


Ще се отричаме от вчерашните граница, 
когато разберем, че всичко е море. 
Забравя се незабравимото, забравя се. 
И може би така е най-добре.  

Няма коментари: